Любов, не опрощавай ми лъжи,
с които издълбах между ни… яма!
Предателството злобно накажи,
не вярвай на поредната измяна!
Как вричах се със клетви в любовта,
а тихо и страхливо се изнизах?!
Изправен пред жестоката съдба
сърцето си излъгах….. и пронизах!
То любеше, но злостно и кървеше,
че щастието изтича между пръсти,
усмивката - любима се топеше
и облаци надвисваха по-гъсти.
Замръзнал в недочаканата пролет
на тръгване жестоко се проклинах,
кат гълъб във самотния си полет
с виелицата скрих се…..и изстинах!
16.01.2017 г.
© Владислав Недялков Все права защищены
'Изправен пред жестоката съдба -
сърцето си излъгах и пронизах...!!!"