Нека спят оръжията

Точно там, зад нежното лице,

някой крие тайните и с мърляви ръце.

Точно там, зад суровата фасада,

нейното сърце се гърчи, страда.

Полагам в сън оръжията си,

нямам сили да се боря, да воювам!

И жътварка спомени в мен коси...

Сърцето за старо желязо пак ще бракувам.

Уморих се сред гърмежи да бленувам,

вечно срещу безразличността да се бунтувам.

И куршумите си в лой удавих,

ножа плътта да не реже заставих!

Хладната кръв с болка пулсира, тече,

държи със сили сетни нейното старо лице.

Куршумите и изгърмени, остриета изстъпели,

а борбите и нежни с нея умрели...