15 мая 2017 г., 08:48

Нека влезе

851 0 0

Това е шумът от дъжда,
падащ  с нощта,
тропащ по перваза.
Като неканен гост, 
който чакаш цял живот
да седне при теб 
на дивана.
На стар приятел да разкажеш 
за радост и тъга,
какво душата вечер мъчи,
как студена е нощта.
С две думи да те стопли
и като на шега 
да срещнеш утрото
с цветната дъга.
Така почуква на всяка стряха
студен и мокър без вина
той иска да се стопли, без покана
пусни го,
нека влезе,
той винаги си е у дома.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...