1 авг. 2008 г., 13:40

Нека заедно да тръгнем

1K 0 11
НЕКА ЗАЕДНО ДА ТРЪГНЕМ

"Обичам те" ми казваш,
"обичам те" ти казвам,
и двамата кълнем се
в истина една.

Знаеш, че ти вярвам,
зная, че ми вярваш -
на това крепи се
всъщност любовта.

Липсваш ти на мене,
липсвам аз на тебе -
трудно се живее
днес във самота.

Един за друг родени,
дявол да ни вземе,
ядем се помежду си
и си създаваме проблеми.

Но ако се загубим,
пак ще се намерим -
и двама знаем пътя
към нашите сърца.

Много преди нас
и те не са успели,
та ние с теб едва ли
ще променим света.

Какво ни трябва всъщност?
Какво желаем още,
за да сме щастливи,
за да сме доволни?

Все нещо ни забавя,
все нещо ни се пречи
и отлагаме за утре
днешните моменти.

А времето лети си
и някак не разбрали,
изведнъж ще се окажем
безвъзвратно остаряли.

Какво ще стане с нас
да зная и не искам -
дано добро е само,
виж, палците си стискам.

Различни по природа,
но нека във живота
днес заедно да тръгнем
към една Голгота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско Енев - РИМПО Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...