Без сянката ти няма как да светя.
Без твойта нощ не знам кога е пладне.
Килимче си – постлано на паветата.
И отзвук – за да знам кога съм паднала.
Душата ти – часовник - ме сверява –
магнитна, земна, другият ми полюс.
Аз имам още толкова за даване -
света съм, форматиран като глобус.
Ти нямаш право да не бъдеш рицар -
светът ми ще олекне с двайсет грама.
И спомените – жива броеница -
ще кривнат цели две кардиограми. ...