2 сент. 2009 г., 13:50

Непоносимо 

  Поэзия
469 0 1

В твоята стая цветята крещят,

забравени сред белите чаршафи,

където нощем сдържана тъга

изтрила е сълзите си горящи.

 

В твоя дом се говори наужким

над албума стар, пълен с мечти.

Общи спомени с дрипави дрехи

бродят тягостно, дишат едва.

 

Твоят свят тъмнина озарява.

Всеки ъгъл достига с очи

и не мога за миг да остана.

Самотата така ми тежи.

© Радостина Попова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??