27 мая 2006 г., 08:43

Неповторимо е морето

857 0 1

1.

 

Неповторимо е морето

Когато повтаря вълните си

Еднакво е и е различно

Като мечтите ми

Но не може да приеме нищо

 

Няма нищо което да му дам

Освен себе се, но аз си отивам

Днес съм тук

Но утре съм далеч от дома

И това ме убива

 

Дълбоко е, когато плувам навътре

Но се гмуркам

Не стигам до дъното

Движа се и се мърдам

Освен ръцете си не виждам нищо друго

 

Обичам да плувам

По гръб

Така виждам чайките

Те мен също

В погледите ни се състои общуването ни

 

Една лодка ми трябва сега

Да се уловя за някого

Да се изчистя от солта

Да мога пак да бягам

По бреговете и пристанището

 

Но знам, че пак ще вляза във водата

Защото се нарекох “дете на морето”

Защото Нептун ми е приятел

И защото няма кой друг да ме побере в себе си

Докато го прегръщам разсеяно

 

2.

 

Сушата е затвор

Но е и подкрепа

За други сухи богове

Никой друг не ше се сети

 

Сушата граничи с мен

И аз я блъскам с всеки прилив

Крилете ми са уморени

Но имам още други сили

 

Сушата е другата причина

Да къпят в мен нечистите

 

26.05.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...