27 мая 2006 г., 08:43

Неповторимо е морето

863 0 1

1.

 

Неповторимо е морето

Когато повтаря вълните си

Еднакво е и е различно

Като мечтите ми

Но не може да приеме нищо

 

Няма нищо което да му дам

Освен себе се, но аз си отивам

Днес съм тук

Но утре съм далеч от дома

И това ме убива

 

Дълбоко е, когато плувам навътре

Но се гмуркам

Не стигам до дъното

Движа се и се мърдам

Освен ръцете си не виждам нищо друго

 

Обичам да плувам

По гръб

Така виждам чайките

Те мен също

В погледите ни се състои общуването ни

 

Една лодка ми трябва сега

Да се уловя за някого

Да се изчистя от солта

Да мога пак да бягам

По бреговете и пристанището

 

Но знам, че пак ще вляза във водата

Защото се нарекох “дете на морето”

Защото Нептун ми е приятел

И защото няма кой друг да ме побере в себе си

Докато го прегръщам разсеяно

 

2.

 

Сушата е затвор

Но е и подкрепа

За други сухи богове

Никой друг не ше се сети

 

Сушата граничи с мен

И аз я блъскам с всеки прилив

Крилете ми са уморени

Но имам още други сили

 

Сушата е другата причина

Да къпят в мен нечистите

 

26.05.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...