НЕПОЗНАТИ СМЕ ВЕЧЕ
Извинявай, че не те познах
веднага.
И не бих могла.
Години, лежат помежду ни,
като мостове
на стари спомени
и много взаимна вина.
Ти беше ми рамото
на което аз се опирах.
Имах крила и
можех да стигам високото.
Въздух ти бях.
Ти не можеше да живееш без
мене.
Но се уплаши от бурята
и разделихме пристана,
където се прегръщаха
бясно вълните.
Ти имаш дом, жена и
красиви деца.
Не посмях да рискувам.
Все съм сама.
Побелял си те гледам...
И аз ... отдавна си слагам боя.
Само сивотата настанила се
в дните
е белег, какво проигра.
Изпихме до дъно някога
чашите.
Изпразнихме до болка тогава
душите си...
Трудно е да се познаем сега.
Не виждаш ли колко са
празни очите ни.
веднага.
И не бих могла.
Години, лежат помежду ни,
като мостове
на стари спомени
и много взаимна вина.
Ти беше ми рамото
на което аз се опирах.
Имах крила и
можех да стигам високото.
Въздух ти бях.
Ти не можеше да живееш без
мене.
Но се уплаши от бурята
и разделихме пристана,
където се прегръщаха
бясно вълните.
Ти имаш дом, жена и
красиви деца.
Не посмях да рискувам.
Все съм сама.
Побелял си те гледам...
И аз ... отдавна си слагам боя.
Само сивотата настанила се
в дните
е белег, какво проигра.
Изпихме до дъно някога
чашите.
Изпразнихме до болка тогава
душите си...
Трудно е да се познаем сега.
Не виждаш ли колко са
празни очите ни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веска Алексиева Все права защищены
