Душата ù гори и няма кой огъня да потуши,
сълзите в нея напират, сърцето я боли,
усеща как то спира да тупти и няма кой да го спаси.

Ранена в тази тиха нощ под небето красиво,
отива си една душа невинна поради една-единствена причина -
отнеха ù любовта с един куршум без вина!

Без да го докосне за последно, без да го прегърне,
както преди тя плаче и мълви:
"Защо отне ми го, кажи?"

Последен тласък на сърцето, с последната сълза на лицето,
отивайки си от тази земя, в далечината вижда  светлина,
и чува своя любим, който ù шепти:
"Не плачи, любима моя, дори и смъртта няма сили да спре Любовта!"