Весан (Ангел Веселинов)
529 763
23 мар. 2007 г., 23:42

Несподелена обич 

  Поэзия
611 0 6
Дъждът и мокрия чадър
събраха стъпките ни в мрака.
И бях щастлив, и бях добър,
и бях изпълнен със очакване
да чуя тихичко; "Ела!"...
И с плахи пръсти да погаля
косите ти, с дъх на смола,
на влажен вятър... Не разбра ли,
че те обичам, че боли
след всяка среща и раздяла?
Не! Пак съм сам, и пак вали...
И сякаш времето е спряло!

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??