Нестинарска пътека

2 мар. 2018 г., 11:46

Поэзия

615 2 2

Нестинарска пътека ме води в далечното,

по-далечно от всичко, оттатък безкрая.

Откогато се помня, я виждам все тлееща,

а по спомен е черна езическа рана.

Очертава с контур от изстинали въглени,

прекопиран дословно, релефния профил

на окръжност с вградени икони по ъглите,

и изписва молитвено тягостни строфи.

Нестинарска пътека, затегнала клупа си -

безпосочния пламък край мене се свива,

и от наръча - съчки в нозете ми струпала,

за да помня, от болка, че още съм жива!