2 мар. 2018 г., 11:46

Нестинарска пътека 

  Поэзия
690 2 2

Нестинарска пътека ме води в далечното, 

по-далечно от всичко, оттатък безкрая. 

Откогато се помня, я виждам все тлееща, 

а по спомен е черна езическа рана. 

 

Очертава с контур от изстинали въглени, 

прекопиран дословно, релефния профил 

на окръжност с вградени икони по ъглите, 

и изписва молитвено тягостни строфи. 

 

Нестинарска пътека, затегнала клупа си - 

безпосочния пламък край мене се свива, 

и от наръча - съчки в нозете ми струпала, 

за да помня, от болка, че още съм жива!

© Петя Павлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??