Каква е кръвта ми, ти, мамо, не каза.
Кое ли е моето тъмно начало,
заплело във възел любов и омраза,
живота орисало в черно и бяло?
На моята същност под тънкото лустро
все вълците вият и давят небето.
Със табора див под чергилото пъстро
пътува сърцето, отдавна отнето.
Прилягат ми конското стреме и ножът,
опиват ме морската шир и стихия.
Когато в земята и мен ме положат,
аз вярвам, че светло и там ще открия. ...