Саморасло цвете във саксия,
Боже, кой ме посади?
Ангел ли във залисия
или дявола го пререди?
Та се пръкнах аджамия,
нещо все не е във ред.
Колко шум и олелия,
после сълзи лея вред.
Яденетата ми екзотични,
млякото ми изкипя,
стиховете ми са апатични,
по средата ще заспя.
Сутрин вечно ставам
с левия си крак напред.
После тъй се размечтавам
и забравям работа и ред.
Неудачна съм за проклетия!
Где е този мой късмет!
Ще направя май римувана магия -
да ми тръгне берекет!
© Румяна Все права защищены