( ... събиране на цветове)
Как се случва Любовта...
Някой върви по Самотната улица...
Някой се блъска в Самотна врата...
Някой целува Студените покриви
и плъзга трептяща ръка
по Студена земя!
Някой...
Танцува из калните улици
и гали прозорците
с техните гладки,
но Мъртви стъкла...
и скрито проклина Съдбата си,
която пак нейде самотно заспа...
и забрави дълга си
към тази сиротна Душа...
Как се случва Любовта?!
Когато ПАК Някой
държи в ръцете си Ваза без цветя...
Когато ПАК НЯКОЙ
наднича из чужди Кресла!
Как!!!???
Студена земя!
Гореща Жена!
Гладки стъкла!
Горчива вода!
Твърди кресла!
Обезумели от болка легла!
Празна стена
с оголени чувства!
Поругана!
Осквернена
стая!
Неспяща Пътека...
Излъгана грозно Съдба!
Там...
Някъде...
Някой...
Тича по Самотните улици...
С оголени чувства...
И клони - Празна Душа...
Окъсана!
Мръсна!
Запусталяла!
Забравила Утрото...
Забравила Деня...
Научена да стои все в Тъмното!
Една ЗАКЪСНЯЛА ВЕЧЕ СЪДБА!
Крещи побесняла във стъпките...
Хвърля камъни по мене в Нощта...
Една Нощ, дишаща в Дните ми...
Една Нощ - приспала всички сетива...
Самотата блъска се във дланите ми!
Сляпа!
Обезумяла Самота!
3 март 2010 г
Л-Е
© Л-Е Все права защищены