5 февр. 2008 г., 17:08

Неутолима страст

Поэзия » Любовная

1.1K 0 3

Ела, вълшебнико,
и тихо влез във мойта стая,
нарисувай без четка и бои
колко много ме обичаш ти.

Звезди ми сваляй,
обсипи ме
със тяхната дума добра,
Луната накарай за мен да сияе,
накарай ме да се чувствам жена.

Разкъсай завивката топла,
размажи черното червило,
изстискай последния ми вопъл,
запали любовното кандило.

Шепти ми мръсни думи в ухото,
искам да полетя високо.
Не искам любовта ти,
от нея боли,
искам старостта ти,
от нея гори.

Ела, вълшебнико,
тихо влез във мойта стая,
със жадни устни ме захапи,
покажи колко ме обичаш ти,
а после полумъртъв си върви...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

blacky (Мариета Аргирова)

Браво!

2008-02-11T00:33:14+02:00
beauty_darkness (Джу)

То това е идеята, да бъде объркан и за тва завършва "...а после полумъртъв си върви..."

2008-02-05T17:31:03+02:00
violently (Ася)

"Не искам любовта ти,
от нея боли,
искам старостта ти,
от нея гори."
***
"покажи колко ме обичаш ти,
а после полумъртъв си върви..."

Малко ще се обърка от желанията ти този вълшебник

2008-02-05T17:25:28+02:00