Невеста

Нямаше ме няколко години,
пленница на дявола бях аз,
държеше ме с ласки - нежни думи,
изгаряхме в луда страст.

Забравих дом, семейство и роднини,
и празна бях...
навсякъде преследваше ме - и в съня ми.
В клетка от любов горях.

На църква ходих - дявола прогоних,
с молитви-тайни - търсех лек,
очите влажни, мътни, да не ме догонят,
пред теб не ще се кланям пак.

Иди си - дяволе, от мен - не те желая,
не ме подмамвай с твойта власт,
на друга дай я...
 и в клетката си с друга ти лудувай,
нали първата
 невеста бях...