Във виртуала разтръбил си: Край!
В оазиса ти болна се помайва
отколешна, избликнала през май,
пресъхваща река невододайна.
Повелята прозря и се вглъби,
под пясъците струите отдръпна.
Тих вятър я изпрати и покри
следите ѝ с надеждна суха кръпка.
Където текло, пак ще потече.
Да ти е сладка този път водата.
Неземна сила да ти додаде,
в пустинята напукват се устата.