НЕЗАБРАВЕНИ СПОМЕНИ
Сгъстяват се тъмните облаци.
Луната рисува сенки, призраци.
Вятърът шепне на моята стряха.
В глухата нощ, щурци пак запяха.
Красиви спомени, как да ги забравя!?
Като привидение, страст раздават
и на сънищата, с музика небесна,
и на вярата, с обичта неземна,
и на облака светъл, с кули въздушни,
и на ручея планински, чист и радушен!
Красива нощ, как щурците да не чуя!?
Вятърът ходел бос, как да не го обуя!?
Луната рисувала, картините ще пазя!
Облаците тъмни... имат вече... блясък...
Луната рисува сенки, призраци.
Вятърът шепне на моята стряха.
В глухата нощ, щурци пак запяха.
Красиви спомени, как да ги забравя!?
Като привидение, страст раздават
и на сънищата, с музика небесна,
и на вярата, с обичта неземна,
и на облака светъл, с кули въздушни,
и на ручея планински, чист и радушен!
Красива нощ, как щурците да не чуя!?
Вятърът ходел бос, как да не го обуя!?
Луната рисувала, картините ще пазя!
Облаците тъмни... имат вече... блясък...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
