16 авг. 2010 г., 10:18

Незаучен усет

1.2K 0 23


         Незаучен усет


Усета не се учи.
Всеки път е различен…
тъй както прохожда детето,
или първите думички срича,
тъй както старица към църквата крета,
с нова молитва в сърцето,
тъй както в разкопки намерят монета,
разменяна под небето,
(за хляб и за меч, за сол, или книга с куплети),
тъй както в съня си се връщам по старите пътища,
(неспоменно)
а гласът ти звъни във ушите ми,
тъй както трошица е нужна на птицата
(не дори къшей),
до сърцето на Бога да диша,
тъй както усещам как ме усещаш…
с нов усет стих да напиша…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...