16 авг. 2010 г., 10:18

Незаучен усет 

  Поэзия
1064 0 23


         Незаучен усет


Усета не се учи.
Всеки път е различен…
тъй както прохожда детето,
или първите думички срича,
тъй както старица към църквата крета,
с нова молитва в сърцето,
тъй както в разкопки намерят монета,
разменяна под небето,
(за хляб и за меч, за сол, или книга с куплети),
тъй както в съня си се връщам по старите пътища,
(неспоменно)
а гласът ти звъни във ушите ми,
тъй както трошица е нужна на птицата
(не дори къшей),
до сърцето на Бога да диша,
тъй както усещам как ме усещаш…
с нов усет стих да напиша…

© Таня Георгиева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??