16 авг. 2010 г., 10:18

Незаучен усет

1.2K 0 23


         Незаучен усет


Усета не се учи.
Всеки път е различен…
тъй както прохожда детето,
или първите думички срича,
тъй както старица към църквата крета,
с нова молитва в сърцето,
тъй както в разкопки намерят монета,
разменяна под небето,
(за хляб и за меч, за сол, или книга с куплети),
тъй както в съня си се връщам по старите пътища,
(неспоменно)
а гласът ти звъни във ушите ми,
тъй както трошица е нужна на птицата
(не дори къшей),
до сърцето на Бога да диша,
тъй както усещам как ме усещаш…
с нов усет стих да напиша…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...