Никулден
НИКУЛДЕН
Днес е Никулден и дворът е бял.
Виж щедро навънка е сняг навалял
и още се сипе, танцува... Ехей!
Петльо, не чакай, а силно запей!
Я събуди и сестрите ми ти!
Забрави ли? Знаеш добре, че сме три.
Ето и татко над снежния пън,
брадвата рано събудил от сън.
Бяла пътека се вие през двора.
Аз се ослушвам...Май някой говори?
Свети Николай докарал шейна
сред облак от радост и светлина!
Лудо затичвам и дърпам го аз.
Не сещам ни вятър, нито пък мраз:
„За миг повози ме! Не виждаш ли как
от чакане вече съм бяла от сняг!
После на топло ще влезем при мама –
вътре в тавата пече се шарана.
Татко е Кольо – ела ти сега!
от както се помня било е така.
Бащите си тръгват. Тук са децата
и сме насядали пак край софрата.
Само, че мама и татко ги няма,
но гледат отгоре с обич голяма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойна Димова Все права защищены
