recent (Лъчан)
20 39
25 апр. 2023 г., 23:01

Нищо сериозно 

  Поэзия
286 4 5

Отново плисна пролетният дъжд,
подгизнаха ранени тротоари,
мъглата се отдръпна отведнъж,
спогледаха се тъжни светофари.

 

И локвата танцуваше безспир,
извиваше се в диви пируети,
а после се смълча и стана вир,
запъплиха смълчани силуети.

 

Отгоре дотърча сподавен лъч,
разтвори бавно зейналата рана,
уши запуши от растяща глъч,
а в клоните разсмя се бяла врана.

© Лъчан Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дочка, Силвия, благодаря ви!
  • Прекрасно! Тихичко ръкопляскам(да не смутя поета).
  • Защо се смее вранка? По причина -
    огледала се в локва и видяла,
    перцата си проскубани и сиви.
    И тъй разбрала, че е остаряла.

    Аплодисменти и от мен!
  • Благодаря, Мария! Мога само да се радвам, че ти е харесал и допринесъл за по-приятно настроение.
  • Веднага си сложих стихотворението ти в любими!👍 Разкошната метафорична образност, в която всичко оживява, ме плени! Благодаря за сутришната наслада, с която започва деня ми, Лъчан!🥰
Предложения
: ??:??