25 мая 2008 г., 09:38

Но как

712 0 8
Повтаряй ми, че ме обичаш.
Днес си моя, аз съм твой.
Пей ми тихо, мелодично.
Край леглото ми постой,
че много ми се иска тази вечер
да бъда с теб, а ти със мен.
Някой тайно ми предрече,
че ще попадна в твоя плен.
Прави каквото трябва, но до днес -
от утре вече спирам да обичам.
Сърцето някой ми превзе,
но не беше ти, момиче.
А искаш ли да бъдеш с мен навред,
влез в душата ми пречистена.
Но как се влиза във душата на поет?

Опитай да отключиш с истина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много е хубаво!
  • Но как се влиза във душата на поет?
    Опитай да отключиш с истина...

    Браво!
  • Георги Христов имаше една такава песен - Повтаряй ми, че ме обичаш А за стиха съм без думи... той сам говори за себе си и за автора му
  • мдамм...трудно начинание е влизането в душата на поет...
  • Поредното точно попадение! Но защо трябва да спираш да обичаш?

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...