Да ме питаш защо
така съм се вкопчила
в крилата на самолета
и не те пускам
да си отидеш от мен,
едва ли ще дам смислен отговор.
Напуканите ми кокалчета
кървят върху люка,
а перката на мотора
заплашва
да ми отреже краката
до кръста.
В безумния вой
само мърдам със устни
(сънувал ли си такива кошмари,
в които оставаш без дъх и без глас?)
Опитвам да пиша със мигли
безсмислени йероглифи
от спомени.