Ноща изплита тънки мрежи
във паяжина бяла да  ни оплете
събрани в едно са болки и копнежи
и сплетени са нашите две съдби.

Ноща ни вика с чудна песен
зове душите ни в едно да заплени
щом заедно сме животът е чудесен
мелодия  край нас се лей ,звучи.

Ах,нощ прекрасна ти ще си отидеш
след теб ще бъде буря знам,
а заедно сас теб ще вземеш
и сън и мир -ще буде ураган.

Ще плачат тихо белите постели,
ще стенат нашите души
щом в обич нежна са се слели
и от любов и болка полудели.

Ще ни зове отново нощ потайна,
а споменат за тази нощ ще ни боли,
единствена и неповторима
тя сляла нашите две души.