Нощен час
И в този нощен час
вместо кротко вече да спя,
аз ти говоря тихо, без глас,
поредните рими за тебе редя.
Насила очите си стискам,
опитвам се да извикам съня.
За теб да мисля не искам,
но как да се случи това?
В нощите късни и тъмни,
в прегръдката на нощния мрак,
в мислите, в ума и в съня ми
единствено ти си навсякъде пак.
Дори луната вече заспа,
а аз оставам безсънна.
И звездите угасват една по една,
нощта става още по-тъмна.
Ласките ти търся отново,
устните ти още жадувам.
Всичко да платя съм готова
само тях да целувам.
Горях в ръцете ти, помня,
разтапях се цялата в тях.
И тогава имаше доста
нощи, в които не спях.
Устните ти имаха вина за това,
те будна ме държаха преди.
Целувките на нашите тела
оставиха и до днес по мене следи.
Горещи белези от изгорено
топлят всичките ми нощи.
Искам още от тях да оставиш по мене,
искам още, още, още...
Искам пак до теб да заспя,
уморена от ласки любовни,
под зорката сияйна луна
и шума на капки дъждовни...
И ми липсва гласа ти,
любимата песен в него звъни.
Спомням си всичките пъти,
в които с теб сме били.
Минаха нощи безброй
лунни, безлунни, тъмни и светли.
А в ума ми не спира този порой
от спомени и мисли по тебе.
Порой не... Бедствие страшно
залива ме, не знам до кога.
Спомените, вместо да са прашни,
оживяват, щом падне нощта.
Ръката ми пише сама
поредния тъжен куплет.
Сърцето, диктува тези слова,
перото рисува думи за теб.
За невъзможното пиша,
за старата, сегашна мечта,
за мисли напразни, излишни
в моята луда глава.
Полудях ли, когато те срещнах
или друго нещо се случи?
Химия или искрици горещи?
Нещо в мен се отключи.
Да, трябваше да свърши отдавна.
Минаха сума ти дни,
но огънят, който в началото пламна,
още в мене гори.
Леле... Колко стана часът?
Ще изпиша цяла поема...
А ако скоро не се спра,
ще трябва още листи да взема.
Сърцето, ръката, перото...
не искат да спират сега.
Но аз спирам, спокойно,
приключих почти със стиха.
Жалко, че не беше до мене,
всичко изписано да ти кажа....
Макар че, когато имах време,
не ми стигна куража...
"Лека нощ" ти пиша сега,
а искам да ти го пожелая с целувка.
Искам, но... Проклета съдба!...
Целувам те с виртуалните букви...
Николина Николова
вместо кротко вече да спя,
аз ти говоря тихо, без глас,
поредните рими за тебе редя.
Насила очите си стискам,
опитвам се да извикам съня.
За теб да мисля не искам,
но как да се случи това?
В нощите късни и тъмни,
в прегръдката на нощния мрак,
в мислите, в ума и в съня ми
единствено ти си навсякъде пак.
Дори луната вече заспа,
а аз оставам безсънна.
И звездите угасват една по една,
нощта става още по-тъмна.
Ласките ти търся отново,
устните ти още жадувам.
Всичко да платя съм готова
само тях да целувам.
Горях в ръцете ти, помня,
разтапях се цялата в тях.
И тогава имаше доста
нощи, в които не спях.
Устните ти имаха вина за това,
те будна ме държаха преди.
Целувките на нашите тела
оставиха и до днес по мене следи.
Горещи белези от изгорено
топлят всичките ми нощи.
Искам още от тях да оставиш по мене,
искам още, още, още...
Искам пак до теб да заспя,
уморена от ласки любовни,
под зорката сияйна луна
и шума на капки дъждовни...
И ми липсва гласа ти,
любимата песен в него звъни.
Спомням си всичките пъти,
в които с теб сме били.
Минаха нощи безброй
лунни, безлунни, тъмни и светли.
А в ума ми не спира този порой
от спомени и мисли по тебе.
Порой не... Бедствие страшно
залива ме, не знам до кога.
Спомените, вместо да са прашни,
оживяват, щом падне нощта.
Ръката ми пише сама
поредния тъжен куплет.
Сърцето, диктува тези слова,
перото рисува думи за теб.
За невъзможното пиша,
за старата, сегашна мечта,
за мисли напразни, излишни
в моята луда глава.
Полудях ли, когато те срещнах
или друго нещо се случи?
Химия или искрици горещи?
Нещо в мен се отключи.
Да, трябваше да свърши отдавна.
Минаха сума ти дни,
но огънят, който в началото пламна,
още в мене гори.
Леле... Колко стана часът?
Ще изпиша цяла поема...
А ако скоро не се спра,
ще трябва още листи да взема.
Сърцето, ръката, перото...
не искат да спират сега.
Но аз спирам, спокойно,
приключих почти със стиха.
Жалко, че не беше до мене,
всичко изписано да ти кажа....
Макар че, когато имах време,
не ми стигна куража...
"Лека нощ" ти пиша сега,
а искам да ти го пожелая с целувка.
Искам, но... Проклета съдба!...
Целувам те с виртуалните букви...
Николина Николова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николина Николова Все права защищены
