9 апр. 2008 г., 08:30

Нощно стихче с поуки

1.5K 0 18
 

Нощно стихче с поуки

 

Когато

с лъч последен си отиде

прощална мисъл трезва

Когато

и пиене и мезелък

платих без хък и мък

 

(Поука първа - всичко винаги се плаща)

 

Когато

пред дърво вековно

голямо многоклонно

премина някакво си стихче

 

(Поука втора - стиховете преминават в незабрава)

 

го хванах

и бързо го навървих на въженце

едно такова сладко здраво

 

(Поука трета - въжета и въженца са нужни вещи)

 

Преметнах

го през клона право

и си направих аз

 

(Поука четири - търсете здрави клони)

 

бесило

ах не какво ви става

та мислите таквиз неща -

направих люлка и се залюлях...

 

(Поука пета и последна - Бесилото звучи понякога

геройски, но люлката е по-красива)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Владов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • а аз предсънно за рицари в тежки брони се мечтая. я виж къде била поуката голяма, от ъженце люлка да направя хареса ми, весела хрумка, макар и с черни акорди
  • Люлка, естествено! Браво
  • Най-удобен е хамака...
  • Ти луд ли си ! ... добре де сега ще търся гума за люлката ... (въжето съм го пуснал отдавна ама айде -люлка ,люлка...)... Поздрав!!!
  • Еххх че хубаво!!!
    Не знам за люлките, ама на мен ми се лежи на хамак )))
    Поздрави, Стояне!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...