Нощно стихче с поуки
Когато
с лъч последен си отиде
прощална мисъл трезва
Когато
и пиене и мезелък
платих без хък и мък
(Поука първа - всичко винаги се плаща)
Когато
пред дърво вековно
голямо многоклонно
премина някакво си стихче
(Поука втора - стиховете преминават в незабрава)
го хванах
и бързо го навървих на въженце
едно такова сладко здраво
(Поука трета - въжета и въженца са нужни вещи)
Преметнах
го през клона право
и си направих аз
(Поука четири - търсете здрави клони)
бесило
ах не какво ви става
та мислите таквиз неща -
направих люлка и се залюлях...
(Поука пета и последна - Бесилото звучи понякога
геройски, но люлката е по-красива)
© Стоян Владов Все права защищены