Нощта, в която очите ми бяха сухи
Любов... Дали е истина това,
което чувствам? Дали сърцето
си готова съм да посветя
безусловно и сляпо на него?
Или самотна съм просто отвътре
и търся нещо да ме запълни?
Дали любовта му е искрена
или просто се мамя и вярвам,
сляпа за всичките знаци,
показващи колко ме лъже?
Дали готова съм да обичам,
да бъда обичана, да дарявам
сродна душа с топлина?
Дали ще бъда щастлива
или отново в яма ще ме хвърли
тази самота, тази прогнила моя
душа? Дали някога ще се измъкна
от тази тиня вътре в мен?
Дали ще ми помогне той в
търсенето на себе си? Дали
не трябва просто да го забравя?
Но боли! Боли ме без него!
Душата ми тлее и замира
без неговата сладостна усмивка,
без неговия мил глас, без
неговия поглед, допир!
Липсва ми! Липсват ми миговете!
Копнея! Копнея за таз топла
душа, за тази нежна ласка!
Моля те! Върни се!
Но дали любов е или се залъгвам?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калина Хаджиниколова Все права защищены
