20 дек. 2007 г., 15:27

Носталгично

975 0 6
 

        НОСТАЛГИЧНО

                                        На Вера

 

Днес настроена съм носталгично

и ще пиша пак за миналите дни -

беше време лудо, романтично,

бе изпълнено с надежди и мечти.

..................................................

Аз помня двете хлапетии,

които често смееха с в час

и как "вятър" рошеше косите,

заиграл се със всяка от нас.

И връщам се пак на терасата

във тихата нощ под звездите

и споделям наум пак тайните,

и смея се с глас, и бърша сълзите...

После пътувам с автобуса за Търново

и накрая бягам от час...

И си спомням колко е хубаво

да си млад авантюрист с право на глас.

........................................................

Днес настроена съм носталгично

и пописах пак за миналите дни.

Беше време малко по-различно,

но и днес сме пълни със мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви приятели! Благодаря и за подкрепата, и за това, че не сте ме забравили. Прегръдки за всички ви
  • Колко хубаво е да си.....млад. БРАВО!!!
  • Много се радвам да те видя отново тук!
    Влизай по-честичко в света на Откровенията...
    Чудесно стихотворение, Мими! Спомените винаги навяват мъничко тъга... ала светлите спомени от детските години никой не може да ти отнеме. Усмихни се!
  • Миме, доста рядко се появяваш напоследък. А пишеш хубаво...
    Чудесен стих!!! Поздравления!!!
  • Прекрасен стих, Мими !
    Браво !

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...