20 дек. 2007 г., 15:27

Носталгично

976 0 6
 

        НОСТАЛГИЧНО

                                        На Вера

 

Днес настроена съм носталгично

и ще пиша пак за миналите дни -

беше време лудо, романтично,

бе изпълнено с надежди и мечти.

..................................................

Аз помня двете хлапетии,

които често смееха с в час

и как "вятър" рошеше косите,

заиграл се със всяка от нас.

И връщам се пак на терасата

във тихата нощ под звездите

и споделям наум пак тайните,

и смея се с глас, и бърша сълзите...

После пътувам с автобуса за Търново

и накрая бягам от час...

И си спомням колко е хубаво

да си млад авантюрист с право на глас.

........................................................

Днес настроена съм носталгично

и пописах пак за миналите дни.

Беше време малко по-различно,

но и днес сме пълни със мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви приятели! Благодаря и за подкрепата, и за това, че не сте ме забравили. Прегръдки за всички ви
  • Колко хубаво е да си.....млад. БРАВО!!!
  • Много се радвам да те видя отново тук!
    Влизай по-честичко в света на Откровенията...
    Чудесно стихотворение, Мими! Спомените винаги навяват мъничко тъга... ала светлите спомени от детските години никой не може да ти отнеме. Усмихни се!
  • Миме, доста рядко се появяваш напоследък. А пишеш хубаво...
    Чудесен стих!!! Поздравления!!!
  • Прекрасен стих, Мими !
    Браво !

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...