Nulla dies sine linea
NULLA DIES SINE LINEA
Мен джипито ми сложи диагноза.
Не беше диагнозата добра –
ако не пиша стихове,
във проза,
и то – във тъпа проза! –
ще умра.
– Отивай си! – ми вика. – И от днеска
да не минава нито ден без ред!
Тя – работата, май, че се оплеска? –
и аз се взех
сериозно! –
за поет.
И заредих такива кръшни рими –
от сорта на to be,
or not to be,
съседката ми даже! – баба Мими,
ми каза: – Ауу!
Направо ме разби!
И вестникът дори ги напечати –
и хем! – на цяла страница дори.
Прочетох ги на мама и на тати,
а днес – във Фейса! –
пуснах
още три.
Признаха ме дори край Мисисипи! –
ревяха индианците:
– Хип, хип!
Благодаря ти, мило мое джипи! –
че ми смени
объркания чип.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
