imperfect (Яна)
274 2097
17 дек. 2014 г., 10:51  

Някакво нещо с аромат на надежда 

  Поэзия » Любовная
673 1 3

 

Да ме прегърнеш ей така. За малко.
Снежинки да се стапят във косите ти.
И зимата да бъде много бяла.
По-бяла от телата и душите ни.

 

Да кажеш, че е рано за "Обичам те",
а дланите да шепнат друга истина.
В мечтите с теб навярно си приличаме;
навярно сме до края ненаписани.

 

И прозаично белите ни страници
не дишат и мълчат, свалени с дрехите.
Четливи са. И често неразбрани.
Мастилото е галеща утеха.

 

Да ме целунеш бавно. Портокалово.
И устните да тръпнат в нетърпение.
Да вземеш всичко; всичко съм ти дала
до дъх, до писък, шепот и смирение.

 

Да ме докоснеш. С пръсти по душата
съвсем невинно, леко да почукаш.
Ще чуеш тихо думите познати:
"Не чакай. Влизай. Аз съм вече тук."

© Яна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??