Някой ден...
Когато се събудиш някой ден,
във който ще си ме загубил,
ще бъде ден съвсем обикновен,
ти тялом само ще си буден.
Отново Слънцето ще грее,
животът ще си продължава...
И аз отново ще се смея,
ти също ще се забавляваш.
Небето пак ще бъде синьо,
поне така се вижда от Земята,
аз ще си слагам лед във виното,
ти ще си ровиш нещо по колата.
Водата пак ще бъде мокра,
снегът отново ще ни изненадва
и аз ще газя боса в локви,
а ти ще си безупречно изгладен.
Ще ходиш на пазар, ще готвиш
и на щастлив ще се преструваш,
понякога дори ще бъдеш...
Изобщо няма да сънуваш!
В самия край на житието ти,
преди съвсем да си изстинал,
с последен удар на сърцето ти
ще разбереш, че си ме имал.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ива ВалМан Все права защищены
