***

Ти не идваш от този свят, знам,

от това мръсно и подло, покварено място.

Няма как да наричаш ти дом

място гнило, тънещо в мрак, тъй ужасно.

Ти беше изпратена на тази земя греховна,

да дойдеш както идва лъч от светлината

и пронизва, и разтапя тъмнината,

и така обрекоха те за добро или за зло

да оставиш след себе си ярка следа,

уви, обаче с цената на твойта собствена душа.

Зли сили те поробиха, ангеле небесен,

не познаха истината за света във теб,

не усетиха целувката на любовта ти

и не чуха песента в гласа ти.

Но ти, с твойто глупаво от доброта сърце, прости

и от прошката си страдаш и сега.

Ала в тази твоя глупост, не-не си сама!

Защото ти търпеше, ангеле, а ние знаехме,

ти плачеше, а ние чувахме…

Но, заслепени от някаква странна идея,

ние сами рисувахме си маски

и сякаш слагахме си очила и тапи във ушите,

за да не чуваме вика за помощ

и да останем слепи за сълзите ти в очите.

И сега сами се обрекохме, ангеле, знаеш ли,

на същия вечен плач, на същия глух вик,

които от години душите ни свиват,

а сега върху нас самите гнева си изливат.

Прощавай за последно, глупаво сърце,

ти само успя да намериш сили

да обгърнеш всички със ръце.

Живееше за другите 

и тяхното щастие беше за теб благословия,

а болката на човека усещаше 

сякаш три пъти по-силно от него самия!

Твойто тяло е при нас още, уви,

и се мъчи, омотано в скръб и празнота,

но душата ти, ангеле, отлетяла е 

много отдавна от наш'те земи

и лети, и се рее велика, свободна!!!

И във всеки летен полъх я усещам аз,

всеки лъч,всеки звук я напомнят,

а парченце от нея откривам във всеки от нас!

Съжалявам, ангеле, аз исках

да изпиташ още много от обичта,

която заслужаваш за нечовешката си добрина,

знам не мога, но ако можех щях да ти подаря,

и мойто сърце, и мойта душа,

за да не лишаваш никога от себе си света!

И, въпреки че тялото и волята ти бяха победени,

душата, споменът за теб, аз обещавам,

никога не ще да бъдат опетнени!

И знай, че има я 

и ще търся още повече от тази чиста красота,

някъде, у някой друг, във друго време,

но на тази, нашата Земя.

И когато я открия, ще я възвися

и ще я обичам,

и ще и подам ръка,

и не ще сгреша отново, ангеле,

както в грешка ме остави твоята съдба!

                                                           На баба