"Няма да е все така" - вчера чух го като притча,
и във моята душа запечатах с любопитство.
Имало един младеж, бил красив и много важен,
с власт голяма, суета, самовлюбен и всезнаещ.
Хвалел се навред и в брой плащал своите прищевки,
позабравил, че и той смъртен е. На Бог подвластен.
Срещнал го един мъдрец. Попогледнал и прошепнал:
"Няма да е все така! Замисли се... май е време!"
Пренебрегнал го младежът. Та нали е бил успял.
К'ви ги дрънка този старец? Мозъкът му изкуфял!
Ала случило се нещо. В бизнеса се разорил
и загубил си главата, тоз младеж... тъй бил унил.
Но веднъж като вървял си, плахо и затънал в страх,
пак насреща си видял си стареца тъй побелял.
"Не тъгувай! - пак му рекъл - Няма да е все така!
Само трябва да повярваш ти в щастливата звезда!"
Този път му се усмихнал вярващо човекът млад
и във думите хуманни вложил вяра с много страст.
Също старецът му казал, че животът е река,
бързо той тече, изменя често речните дъна.
За да помни, че така е, нека да напише сам
на бележка много малка текст, от стареца избран.
Да я сложи той във джоба и при всеки миг желан
да прочита със душата: "Няма да е все така!"
© Таня Мезева Все права защищены