Няма любов
Зная, че любовта е радост, щастие и младост,
и мъката наполовин горчи,
щом любовта я винаги теши.
Но днес любов не съществува,
това е една несбъдната мечта и който днес се малко поогледа,
ще разбере какво е самота.
Животът като лента отминава,
а любовта е само серия една и изпуснеш ли я точно нея,
ще бъдеш най-нещастен на света.
Когато всичко тръгне на обратно и затънеш в пропастта,
ти трябва една приятелска ръка,
която да покаже смисъла от радостта.
Но не всичко e несправедливо: понякога розов става му цвета,
тогава всички сме щастливи и не мислим за скръбта!
Прегръщам пак гореща самотата,
сълза отронва се, въздъхва тишината
и само с моята приятелка тъгата
обгръща ме студена тишината.
А болката безмилостно връхлита,
безмълвно стене моята душа, една любов и споменът отлита,
ще бъде късно вече да я спра.
Отиде си, дори не се обърна,
след теб остана само пустота.
Опитах вичко аз, за да те върна,
но ти обрече ме на самота.
Сега съм пак сам на кръстопътя,
стоя като изгубено дете и сякаш търся да открия пътя от моето до твоето сърце.
И пак ще скитам дълго, безметежно,
ще бъде мъртва моята душа,
ще потъвам по-надолу, безнадежно
в морето от задушаваща тъга...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Все права защищены
бива