Няма те
синьото вън
се разплисква на всички посоки
да те търси -
няма те!
Като звън
разпилявам в следите ти своята болка,
разсичам на срички дъха си -
няма те...
Сред отломките парещи
все още живо
тактува сърцето ми:
"Няма те!"
Вместо теб
умореният дъжд ми облива
с целувки лицето.
Няма те...
Има те -
ще те събирам
в прегръдките страстни на вятъра,
под шепота тих на звездите,
от сълзите си,
ако вярваш в тях...
Има те!
Има те и те обичам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Гецова Все права защищены
/6/