3 дек. 2008 г., 21:38
Всеки път, когато падаше звезда,
аз бързах нещо да си пожелая.
Молех се да запазя любовта,
на нашата любов да не видя края.
Мисълта, че ще те загубя някой ден,
най-тежката присъда за мене беше.
И това, че ще ти омръзне някога от мен!
Но твойто „Всичко е наред” ме крепеше.
Аз чувствах, че нещо в теб е променено,
огънят предишен вече не гореше!
Да те докосвам нежно сякаш бе ми забранено
и от твоето мълчание най-много ме болеше. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация