Нямам си вече желание
Всеки път, когато падаше звезда,
аз бързах нещо да си пожелая.
Молех се да запазя любовта,
на нашата любов да не видя края.
Мисълта, че ще те загубя някой ден,
най-тежката присъда за мене беше.
И това, че ще ти омръзне някога от мен!
Но твойто „Всичко е наред” ме крепеше.
Аз чувствах, че нещо в теб е променено,
огънят предишен вече не гореше!
Да те докосвам нежно сякаш бе ми забранено
и от твоето мълчание най-много ме болеше.
Изправих се пред моите страхове
и открито те попитах „Влюбен ли си в мен”?
Светът ми срина се след твойто „Не”,
в заблуда съм живяла всеки ден!
И днес, като видя падаща звезда,
аз погледа си обръщам настрани.
Исках любовта да съхраня,
но след твойто признание
аз нямам си вече желание...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванеса Все права защищены
