20 апр. 2013 г., 11:48

Нямам време...

732 0 0

Нямам време! Покрай мен то мина и отмина.

Достатъчно те чаках, достатъчно изстрадах,

достатъчно копнежи в себе си таих.

Нямам спомени, с които да се утешавам.

Нямам нищо... Само мисли и надежди.

 

Но те какво са – измислени и избледнели

в един стих и една картина? Може би

са нещо хубаво и истинско, но в мене

другото останало... Къде е?

 

Пропуснах го, но ето, че съм тук,

още дишам, още чувствам, още те обичам.

Вълшебство някакво получи ли се тук?

От думите ми ти да си създадена.

 

Или не си ти магия никаква,

бе момиче, сега жена си.

И вълшебството в думите ми не е,

нито пък магьосникът съм аз.

 

Калин Вълов

www.kalin-valov.hit.bg

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© kalinvalov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...