О Б И Ч
Душата ми тъгува за теб,
ти идваш в сънищата ми като дива,
танцуваща богиня върху лед,
тъй чаровна, вълшебница игрива.
Унесен във вихъра на танца,
как жадувам да бъда с теб.
Да полетим от снежната шанца
в безкрайната и приказна степ.
Събуждам се уморен и блед,
с плачещи за теб очи,
но студена била си ти като лед.
Забравила си мечтите ни, уви.
За теб сърцето ми още скърби,
как да те забравя кажи.
Тъй жестоко ти ме нарани,
бъди щаслива с другия ти.
© Стоян Христов Все права защищены