25 апр. 2020 г., 18:07

Обич моя, бич мой!

890 0 0

Заковани са сълзите ми

върху ложето от бъдещи спомени, любими.

Така и не успях да те докосна

сред витражите от писъци

на мраморното време.

Безсилието ми увисна изкълчено

и се срути пулса ми в безпризорното небе.

Нямам те – сърце на сърцето ми,

само в саркофаг от удавена нежност

мога да плувам.

Обичам те,

но не мога вече да го изрека.

Сърцето ми спря.

 

Пчелоядите със огнени виражи,

подкастрят за последно лятото,

а аз ще се опитам тихичко да стъкна,

оня огън незагаснал вътре в мен,

опалил мрачините мои непогалени,

като целувка на светулка

и ще стъкмявам пак постъпки, стъпки,

и всички други обещани мигове

в едно аморфно тяло за обичане.

Ще чакам всички дъждове да си отидат

обрулили тъгите в малки криви орбити

и пак да доловя дъха ти в петрикора,

избухнал след сърдечните ни недомислия.

Защото ние с теб завинаги ще бъдем

протуберансово обречени на гибел

в лемниската на невъзможната любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Marielli De Sing Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...