Обичах те
Обичах те, а не е същото -
живота ми, душата ми ограби.
А как се молех да познаеш чувството -
ей тъй, с любов да се раздаваш.
Обичах те и повече от себе си,
честта си - не можах да я опазя,
наричах те с слова, най-милите.
Обичах те, вместо жестоко да те мразя!
И тичах, за миг не спирах,
да дойда бързо исках,
до теб да съм при нужда...
Но стигнах те, сега разбирам,
за тебе съм и никоя, и чужда!
живота ми, душата ми ограби.
А как се молех да познаеш чувството -
ей тъй, с любов да се раздаваш.
Обичах те и повече от себе си,
честта си - не можах да я опазя,
наричах те с слова, най-милите.
Обичах те, вместо жестоко да те мразя!
И тичах, за миг не спирах,
да дойда бързо исках,
до теб да съм при нужда...
Но стигнах те, сега разбирам,
за тебе съм и никоя, и чужда!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Драгиева Все права защищены
