5 мая 2007 г., 13:41

ОБИЧАМ ТЕ

732 0 1

Обичам те, но ти не ще узнаеш това.
Когато си наблизо, моят свят се изпълва с красота.
Но болката беше прекалено голяма,
минали разочарования - оставили в душата ми бездънна яма.
Дори и да споделяш моите чувства,
помисля ли за мъката,
всякаква надежда за щастие малко по малко рухва.
Не искай ти любов от мен,
може би ще бъдем заедно,
но в някой друг живот, в някой нов ден.
Не мога да съм сигурна, но знам,
обричам на страдание душата си, а може би и теб.
Страхувам се от поредното признание,
дали то няма да изпълни и твоето сърце със лед.
Въпреки съмненията, аз оставам със надежда,
опитвайки се да забравя миналото си,
назад да не поглеждам.
Животът е пред мен, а аз мога да чакам,
да чакам теб, да чакам любовта
и да се моля тя да озари душата ми,
изпълнена със самота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....