Обреченост
ОБРЕЧЕНОСТ
Обрече ме от въглени жена,
какво е болка да изпитам,
по път да срещна Бог и Сатана,
горчивото на всичко да опитам.
Жаравата легло горещо беше.
От болката ми капеха сълзи.
Дяволът с нокти ме дереше.
До дъно бремето изпих. Горчи...
Но там видях и ярка светлината,
откроена на мрачното мое небе.
Почувствах силна топлината
на един човек, на влюбено сърце.
Бурен вятърът криле ми даде.
Над блато черно, земно полетях.
Силна любовта не ме предаде.
Що е обич и прошка разбрах.
Поглъщах ги със сетива и тяло.
Раздавах ги с разтворена ръка.
Сега, облечена в коси от бяло,
ви пиша стихове за Любовта...
30 10 2015
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Борисова Все права защищены
Само, тогава когато сърцето говори...Браво! Хубаво! Хубаво! И мило! Благодаря!