Обреченост

30 окт. 2018 г., 13:36

Поэзия

272 1 2

Обрече ме от въглени жена,
какво е болка да изпитам,
по път да срещна Бог и Сатана,
горчивото на всичко да опитам.

Жаравата легло горещо беше.
От болката ми капеха сълзи.
Дяволът с нокти ме дереше.
До дъно бремето изпих. Горчи...

Но там видях и ярка светлината,
откроена на мрачното мое небе.
Почувствах силна топлината
на един човек, на влюбено сърце.

Бурен вятърът криле ми даде.
Над блато черно, земно полетях.
Силна любовта не ме предаде.
Що е обич и прошка разбрах.

Поглъщах ги със сетива и тяло.
Раздавах ги с разтворена ръка.
Сега, облечена в коси от бяло,
ви пиша стихове за Любовта...

30 10 2015

LiaNik (И.К.)

2018-10-30T16:56:25+02:00

Днес е ден на прекрасни стихове от силни момичета! Но пък, кога ли жените не са били силни! Само, тогава когато сърцето говори...Браво! Хубаво! Хубаво! И мило! Благодаря!
генек (Георги Коновски)

2018-10-30T15:48:15+02:00

Хареса ми... Наистина - днес е ден на женската психиатрия...