Оброк
ОБРОК
Душата ми изгни във таз държава!...
Децата ни избягаха навън!...
Със мене днес – каквото ще, да става!...
Във краткия живот – случаен трън!...
Какво прекрасно място продължава
България да бъде – като сън!...
Какво от мойте сънища остава?!... –
Децата ни заминаха навън!...
През целия живот се заблуждавам,
че някога ще светне – ала, не –
тук милата ни, родната държава,
ни тласка бавно – все на колене!...
И гледам как от другаде прииждат, –
докрай да ни изкупят, но нима
държавниците наши все не виждат
как тихо си отиваме – с дома?...
Как тихичко продаваме земите,
как бавно бий камбаненият звън!?...
Днес Крум го няма, българи… А дните
броят ни все банкерите отвън!...
Ювиги хане, колко си високо?!...
И колко нямат българите глас?!...
Живота си полагам във оброка –
да се завърнеш някой ден на власт!...
Да върнеш пак законовата сила,
да вдъхнеш дух на българския глас!
И да изчистиш таз държава гнила,
преди да е очистила тя нас!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванилин Гавраилов Все права защищены
