12 сент. 2008 г., 09:17

Очите ти - едно море!

1.4K 0 4

Очите ти - едно море!

Сънувах твоите очи, а те искрят така прекрасно - като морето, обляно в слънце.

Поглеждам. Твоя поглед срещам - 

две очи, изпълнени със синева.

Искрено близо до мен те усещам, 

обичам дъха на любовта - 

солен аромат на твоето синьо море.

Ще придам привкус зелен

в твоите сини, солени вълни.

Само спри се, ела до мен,

позволи ми да потъна в очите ти сини...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съгласна съм с това, че е прекалено римувано, но без тези 5 реда се губи смисъла и на предните.А тези редове изразяват срещата на моите зелени очи с неговите сини, това, което могат да му дадат - привкус зелен- с един хипнотизиращ поглед. Радвам се, че някой коментира нещо друго освен браво, защото тук хората пращат разни неща, за да чуят нещо повече, освен понякога лицемерни похвали.
  • "Ще придам привкус зелен

    в твоите сини, солени вълни.

    Само спри се, ела до мен,

    позволи ми да потъна в очите ти сини... "

    Според мен тези пет реда трябва да се преправят, за да заприличат на поезия. Дотам е добре. Не трябва само да се гони римата, трябва да ти идва от вътре и да придава звучене. Разбира се, това е лично мое мнение и не искам никого да обиждам. Даже започнах да съжалявам, че коментирам......Нищо де, станалото, станало.
  • и момичето със зелените....= зелени солени вълни
  • ах,момчето със сините очи...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...