16 мая 2015 г., 23:28

Огън в ложето

555 1 3

                                                  Огън в ложето

 

Защо плачеш тъжно, цигулко,

и тебе ли някой силно рани

или в раздяла огън те гори?

Защо отлиташ, прекрасна светулко,

пред погледа ми в летния здрач.

Топлина ли ти липсва в рания залез?

 

Луташ се вечер без мяра във мрака...

Да те докосна, казваш, не може.

А може би някой те чака

с любящо сърце в щастливото ложе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкошно!
  • Благодаря ви приятели.много радост и щастие и много любов.
  • Чудесно звучи още в началото. Сякаш чувам струните на цигулката как плачат от някаква болка.
    Емоционална нотка преминава през цялата творба.Незнам на какво е метафора цигулката, но аз я усещам като близка по съдба сестра.
    Поздравявам те ,Йонке!Кратко силно и докосващо! Браво!
    Хував неделен ден - бъди щастлива!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...