Октомври
482
0
0
Небето беше в мрак. И заваля.
Октомври зъзне вече в своя болка.
Асфалтът е покрит сега в листа,
а споменът посърна в твоя поглед.
А спомен плах угасна тихо в дъжд,
откакто гасне все със обич лято.
И вятър с дъх фучи в безкрай от скръб,
но не връща светлина във теб обратно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Борисов Все права защищены
