Олово
Не мога да те чакам зад ъгъла отново.
Да те търся в нещо друго, в думи две.
Разпръснах се като отливка на олово,
И няма топлина, за да ме събере.
След мен метален звук се влачи -
оковите ми с форма на крила.
И зад гърба ми хилят се палачи,
с качулки подминават ме тела.
И сочат ме със пръст и плачат,
а аз се губя между тях.
След себе си мечтите влачат
отлетия в решетки смях.
И хиляди са, те са като мен,
с сърце еднакво и различно
и в този чужд и общ ни ден
няма нищо свое,
и няма нищо лично.
И те те търсят. Теб и мен...
Намират те в оловни страсти.
Но ти отдавна си студен,
а аз - разпръсната на части.
Търкулвам се в една от тях,
на пода падам и се чупя.
В кръга лицето си видях,
Но... Нищо. Ново ще си купя.
Тръгвам с другите натам,
качулка на главата слагам.
И няма вече мъка, плам...
И не. Не! Не мога да те чакам.Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ралица Желева Все права защищены
