Онази сила...
С онази сила,
която е във мен,
достигам светлината в тъмното.
От нощ, превръщам се във ден,
и слънцето изгрява в мен.
С онази сила,
най-красивата, най-истинската...
улавям ги вълните в себе си,
дори в непосилността си
не сторвам грях, а святост е
и болката на мислите.
Със тази сила те благославям!
Онази сила на вътрешното аз,
която с птиците лети!
Kогато безверие те сполети,
потъване в дълбоките води,
спомни си силата, която
е в теб самият и в душата.
Простри ръце, тръгни напред.
Не чакай подадена ръка:
приятелите спъват се в страха,
а близките, понякога са тъй-заети.
Дори със затворени очи,
тя ще те водя през вечността,
Тя, твоята надежда, вяра и любов!
Бъди готов, да изживееш,
дори най-трудният живот,
и в сънищата, твои вдъхновения,
ще цъфне пролет и видения...
Защото тя ще бъда с теб и в теб!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
