Вериги от черна измама
лежът на моите рамене,
че всеки с устата си няма
повтаря: "Който краде, ще яде".
Че всеки на ум провокира
кради и лъжи, че в света
поседнеш с приятел на бира,
а той ти пререже врата.
С въже от лъжи бледолики
тика ти пачки в очите.
На другите тика парите
и смее се властно и хищно
над твоето чувство излишно,
да тачиш и любиш човека.
-Приятел, ти в грешна пътека
залиташ,от мене го знай.
И грабва те бесният лай
на много мерзавци поробени
от скрити иманета, спомени,
мечти и илюзии грозни
за пози, обществени ползи.
В името свято да имаш ти злато,
богато да носиш каиша си златен,
пред другите гладен
за повече, още и много.
Светът се променя, ей Бого...
Аз търся доброто в човека
и знам, ще намеря пътека.