Орисан свят
Остави ме, нека ти се случа.
Не заключвай с тежки катинари.
Любовта ми, като бликнал ручей,
ще премине даже през дувари.
Потърси ме, нека ти се сбъдна.
Знам, че съм искрата в тъжни мисли,
дето пламва тайно, все по тъмно,
че е страшно, ако се разлисти…
Пожелай ме. Нека те открия,
ала не в съня ти, а наяве.
Две звезди в очите си ще скрия
и от тях жарава ще направя.
Щом по огън пътят ми се стеле,
боса ще обходя тишината…
А когато утрото намеря,
ще помоля ледения вятър
да открадне лудите ми мисли.
Като дар пред теб да ги положи.
Щом една любов света орисва,
значи и животът е възможен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
